Въпреки всичко!

Германската наука и култура се справят с бомбения терор

(списание "Сигнал", книжка 5, 1944 г. стр. 11-17)

Англо-американските нападения върху германските градове не можаха да парализират германската военна индустрия. Но затова пък бяха засегнати германски културни институти. Голям брой от най-старите и най-красиви църкви са разрушени, театрални постройки, музеи, библиотеки и научни институти бяха съборени или изгорени, университетски клиники бяха също така разрушени и стари училищни постройки и аудитории бяха превърнати в развалини. Въпреки всичко това германската култура продължава да живее. Как живее тя, - това ни разказват военните дописници Валтер Кнаулен и Ханс Хубман в следващите страници.

Един литературен историк писа преди двадесет години следното: „Нека приемем, че Германия би била унищожена от една катастрофа, германският народ и неговите строежи просто биват изравнени с земята и плугът минава над така изравнената земя. Няколко хиляди години след това хората намират по една случайност един екземпляр от „Песента на Нибелунгите” и от Гьотевия „Фауст”; нека приемем по-нататък, че им се удава да прочетат тези две книги - по този начин те вече ще знаят, какво нещо е била някога Германия ”.

Едната от тези две книги е една стара песен, едно сказание в рими, чийто автор е неизвестен и за която не се знае, дали е съчинена от един или няколко певци; другата книга е една от драмите на най-големия германски поет. В песента на Нибелунгите германците се описват безпощадно, с всички свои недостатъци; понякога това отива така далеч, че читателят чужденец изпада в заблуждение да мисли, дали тя не е написана от някой враг на Германия. Обаче германци са тези, които написаха тази висша епопея на вярност, защото те не забравят да разкажат, че намирайки се в положение на почти безнадеждност, (когато не можеха вече да се молят и да се бият дори), Нибелунгите са пели и свирели. Фауст е трагедията на стареещия учен, който се съмнява вече в Бога, защото не може да знае и да преживее всичко. Поради това той се продава на Дявола, става наново млад човек и се оплита в тежки прегрешения. Той предприема всичко, което може да предприеме един човек, има любовни връзки с една полубогиня и накарва една девица да стане детеубийца, става след това пълководец и канцлер, изтръгва земята от морето, иска да направи щастливи всички хора и умира сляп, понеже бе облъхан от грижите. Обаче Дяволът е излъганият; защото дори и при тай-дълбоките си прегрешения Фауст винаги се е стремял към Висшето, към Божественото.

Да, историкът има право: ако от германците биха останали дори само тези две книги, всеки човек от бъдещето би знаел, що за хора бяха те. Тяхната особеност е незаличима и не може да бъде разменена. Обкръжени от пламъци, те пеят и свирят и не се прощават от живота, докато не открият и изживеят и последните му тайни.

Колкото се отнася до културния живот на германците, то американците и англичаните постигнаха само едно: В своята дългогодишна, над петдесет години, история, берлинските филхармоници за пръв път дадоха концерт не във фрак и бела жилетка, а в ежедневен костюм. Те свиреха всред развалини, но те свиреха!

Но нека не бъдем разбрани криво: не за пръв път прочутите музиканти свиреха в ежедневен костюм. Те правят това вече от години насам, когато излизат в така наречените концерти „при обедна почивка” давани пред работниците от Берлинските фабрики. Обаче един „филхармоничен концерт” е една традиционна музика, която се прави вечер в собствената концертна зала на филхармониците. Този път концертът бе даден после обед и в една друга зала, понеже старата зала на филхармониците - дирижирането поне веднъж, в която е бивало винаги лелеяната мечта на всички истински диригенти на света - бе бомбардирана като военно-важен обект! Много музиканти загубиха празничното си облекло, но преди всичко много слушатели загубиха своето най-добро облекло, и поради това тия майстори на тона концертираха в ежедневен костюм.

Под култура германците разбират изтъкването и упражняването на ония неща, които изискват от разума и духа на човека един неизразим порив: религия и нрави, изкуство и наука. Едното не може да вирее без другото, и те принадлежат към живота на германците така, както насъщния хляб.

За житейските представи на германците настъпва понякога време, когато тялото не може да иска нещо повече освен задоволяване на най-насъщните нужди, затова пък цялата жизнена сила е насочена към пълен израз на културата. Тези времена започната с терористичните нападения върху Германия.

Милиони жилища са разрушени. За възстановяването им наново има две възможности: те или биват построени наново така, както са били по-рано, или биват наново планирани, т. е. по ония идеи, които се развиха във връзка с градоустройственото изкуство. Германците решиха да заловят втория път, и това е един израз на винаги будната им воля за култура. При единичните бомбени щети от миналите години бе следван първият път.

Поправяха нанесените вреди точно така, както са били преди постройките. Обаче масови разрушения от последно време ги навежда на други мисли.

Германският Райхсминистър Шпеер, към своите задачи за набавяне на оръжия и муниции, е получил и тая, още отсега да планира новоизграждането на германските градове.

Някои може би ще кажат, това е само кабинетна работа и празна теория. Не! - С възстановяването на Берлинската опера след първото й разрушение от бомби - сега и новата сграда е наново бомбардирана -, германците доказаха, че те строят веднага културни паметници тогава, когато се намират на едно место, по-добро от което не може да бъде избрано. Такъв е в същност случая със старата Фридерицианска опера.

Жилищата на нашите градове, обаче, требва в много случаи да бъдат наново планирани, тъй като модерна Германия се стреми към това, да премахне противоречията, които възникнаха в последните седемдесет години между изискванията на техниката и претенциите на духа. Ако германците требва да строят нови жилища, то нека направят това, колкото се може по-добре. Предварителното условие за това е умствената работа, значи планирането. За сега германецът се отказва от жилището като външен израз на култура. Бъдещето му жилище живее само в неговата мисъл. Но това, от което не иска да се откаже, са неговите културни институти и упражняването на културата.

Средновековни катедрали не могат да бъдат издигнати из развалините с магическа пръчка! Не може да се очаква от германците, в година време да издигнат наново свещеното великолепие на техните стари имперски и градски църкви. Август Стриндберг нарече площада пред градския дом в Любек заедно със силуета на Мариенската църква „едно дълбоко вълнуващо депо на европейското строителство”. Много време и усилия ще са необходими да се построят наново така тия сгради, че да предизвикат в бъдещия поет вълнение със своята непринудена красота, не онова вълнение, което днес чувствителният изпитва от триумфа на варварството.

Обаче редом с производството на муниции, германците чувствуват новоизграждането на подобни културни светини като своя належаща задача.

Американците възобновиха в своята страна един единствен град. Това е Уилиамсбърг във Вирджиния. Но този град от началото на осемнадесетото столетие не бе разрушен от бомби. Той бе правен само все по-грозен от модерните американци през последните осемдесет години. Трябваше Джон Рокфелер да застане с името и състоянието си зад това предприятие, за да може Уилиамсбърг да възкръсне в своя стар вид. Тук бе необходимо преустрояването на само 220 здания, за да стане Уилиамсбърг наново „истинският стар град”. Като си помисли само човек, какво требва да построи Германия, за да върне поне отчасти блясъка на своите стари хилядолетни градове, тогава някои може би ще се обезкуражат.

Германия нема Рокфелеровци.

Германия, обаче, има своя вроден дух и воля за култура, които притежава от хилядолетия. Германия не е страната на златото, но тя е страната на майсторите строители на катедрали, на живописците и на музикантите. Тя нема нужда от милионери. Нейните културни светини ще бъдат изградени наново не със злато, но със събствеиите й ръце. Волята на народа, а не настроението на някой милионер, ще въздигне наново старата красота, до колкото е възможно това.

Всичко не може да бъде наново възстановено. Това е положително още отсега. Остатък ще бъде вечният позор за тия поклонници на Златния Телец. Те заповядаха тия разрушения, понеже Германия се осмели в името на европейската култура да протестира срещу господството на златото. Срещу тези варвари требва човек да се застъпи дори за Рокфелер. Той поиска да напомни на американците техните стари идеали. Князете на златото никога не биха възобновили Уилиамсбърг, понеже той не би им дал някакви печалби от това; те отдавна биха стъпкали под краката си старите идеали, идеалите на фермерите и на богобоязливите колонисти.

По времето, когато Данте бе студент, слушателите от Парижкия университет седяха на купчинки слама под открито небе. С мнозина германски студенти е днес същото. Достойнството на германските университети не е накърнено, когато някои от тях държат лекциите си пред своите слушатели в избени помещения. Хамбургската опера дава своите спектакли в оперетни театри и в плевни, понеже зданието на Хамбургската опера е разрушено. Много прочути театри в Райха дават своите представления в селски танцови зали; Берлинската певческа академия заседава в едно кафене. Кант. Бах, Моцарт, Лесинг, Шилер, Гьоте, те остават това, което бяха. Не се променя нито една нота, нито една буква. Човек може да събаря зидове и да избива хора, да гори културни паметници, но не и самата култура. Спомените и волята са безсмъртни. Веднъж запечатани форми, казва Гьоте, са неразрушими, доколкото се развиват като животворящи.

„Жива съм още, живея в театъра, в дамския гардероб” – написа артистката Гретл Шьорг (горе в дясно) на рамката на вратата на своето изгоряло жилище (долу вляво). Тя е една от четирите със същата участ, които играят в комедията „Искате ли да станете моя жена?” в Берлинския театър „Комедия”. Волфганг Донберг (горе вляво) от началото на войната полицай с вечерен отпуск за игра в театъра, също така загуби своя дом (долу вдясно) и сега живее при Карл Шьонбок (горе в средата), чиято къща има още две обитаеми стаи под четири пъти разрушавания покрив. Емил Зурман (горе в дъното), претърпял „бомбокрушение” в Обернхаузен, Любек и Берлин, живее сега при интенданта на театъра Виктор де Кова. И неговия театър? Изгорял на 22 ноември, днес той играе в театралната зала на едно висше училище. Завесата се вдига всяка вечер – тях нищо не може да сломи!

Театър

Мястото на много паметни театрални събития, Берлинската Народна Сцена (фолксбюне), чието здание е изгоряло, намери за своят ансамбъл една театрална зала, в едно училище. Дамският гардероб е една училищна стая, по чийто чинове участващите в пиесата „Пансион Шьолер” артистки си правят шеги.

Една редовна публика, която е останала вярна на своя театър, понеже се сраснала с него чрез традициите на този храм на изкуството, - това е най-красивият белег на Берлинската „Народна сцена”. Дали е в някоя масивна сграда или в импровизирана зала това не променя с нищо удоволствието на публиката.

Вариете

„Скала”, световно-известният вариететен театър на берлинския „Вестен” също така спада към военно-важните обекти на британско-американските терористични бомбардировачи. Сградата е разрушена (снимката горе). Само няколко дни след това „Скала” изнесе новата си програма в едно голямо берлинско кино (в дясно). Веднага след края на следобедното кино представление, хората на „Скала” вдигат екрана и „Госпожица номер”, оповестява с непринудените си стъпки програмата, която и в импровизираната зала задоволява претенциите на светския град.

Кабаре

Берлинското „Кабаре де комикер”, известен носител на кабаретното изкуство, изнесе една голяма ревю-премиера, въпреки щетите, които неговите сътрудници понесоха. Маскеният скулптор, който тук наглася Ингеборг фон Кусероу за пародията на един „американски филмов вампир”, е войник в отпуск за театъра.

Залата на живописците на „Кабаре де комикер”, е изгоряла. Една барака наблизо пое нейните функции. Неколцина мъже подготвят тук импровизирани декори. Ръководител на ателието е парашутист в отпуск за театъра.

Музика

Празничната зала на световно-прочутата Берлинска филхармония като по чудо се отърва само с незначителни повреди, всред множеството други развалини. С 9^-та симфония на Бетовен (под диригентството на генералмузикдиректор Артур Ротер) бе открит на връх Нова Година сезона на концертите за 1944 г. Залата представяше обикновената картина: Препълнен салон от една съсредоточена публика, потънала дълбоко във величествения философски мир на големия вестител на любовта между човеците. На подиума – диригентът с оркестъра и хора, който скоро ще запее неземно красивия химн. След привършване на тържествения час хората, дълбоко развълнувани и мълчаливи, се връщаха по домовете си, минавайки край белезите на разрушенията.

Драматичен театър

Държавен драматичен театър на любителска сцена, това е едно от романтичните събития, което характеризира безсмислените масови разрушения от страна на англо-американския въздушен терор. Суфльорска будка, реквизитна стая, артистичен гардероб, осветителна ложа – тук всичко е едно. Един е обаче и несъкрушимия дух на артистите, обладани от амбиция, тъкмо сега да се запазят на своята висота.

Опера

„Дойчес Опернхаус” е станала жертва на фосфорните пожаро-палачи. Днес тя гостува в една голяма берлинска празнична зала. Алпийският пейзаж, който преди представляваше рамките на сцената за танците в баварски носии, днес обгражда смислено и почти като проекционен проспект сценировката на великолепната постановка на Албертовата „Тифланд” (снимката горе и долу).

Наука

Висшите училища са в развалини, лабораториите демолирани, библиотеките разпилени или изгорели: въпреки това научната работа продължава без прекъсване. Студентите на разрушеното висше техническо училище в Берлин продължават занятията си другаде. Дописникът на „Сигнал” фотографира в една импровизирана лаборатория световно-известния физик проф. Вестфал, който показва на слушателите си един практически опит.

Някога място за мирна изследователска работа, едно хранилище за духовна храна за жадните за наука: държавната библиотека в Мюнхен бе тежко засегната. Студенти, войници, работници спасиха голяма част от книгите и от каталозите от пламъците и от водните струи: работата продължава.

Институти и фирми, които трябва да имат под ръка известни книги, прибраха най-необходимите от тях в сводовете на избите. Библиотекарят трябва сега да слиза на дълбоко, за да рови из съкровищницата на науката, работа която извършва с любов и търпение.

Изкуство

Също и Берлинското висше училище за художествено възпитание, посещавано от интересуващи се от изкуство из целия свят, трябваше да търси ново помещение. Задружната работа на преподаватели, видни хора на изкуството и техните ученици доставят радост на всички. Дописникът на „Сигнал” завари живописеца професор Дьорнес при инсталирането на осветление в неговото ново ателие, с помощта на своите ученички.

В музеите и изложенията се извършва, както и преди, една красива служба за възпитаване на народа в изкуството и чрез изкуството. Както в концертни зали и библиотеки, също и тук германците се изправят пред творбите на майсторите, които ги укрепяват в тяхното съзнание за необходимостта от борба под знака на „Въпреки всичко”.

 Номер 1

В новата програма на Берлинската „Скала”, която въпреки пълното си разрушение продължава своята програма.

Назад