На голяма височина. Една запалителна бомба е продупчила външната стена на една къща. Тя падна в едно място, което можеше да се достигне и от тавана. Какво да се прави? Техническият чертожник Герид ван дер Бруге от Хага се спуска решително по едно въже върху покрива. С една ръка той се крепи за една греда, а с другите поема кофите с вода, които му подава един другар. Така той се крепи на билото на покрива; всяка секунда пламъците могат да проядат въжето, но той загасява огъня.

 

 

Европейци под

Бомби

В общ фронт срещу англо-американския терор

(списание "Сигнал", книжка 5, 1944 г. стр. 25-27)

 

При бомбените нападения върху германски градове, в общността, която защитаваше дом и работно място срещу разрушителните сили, се намираха и много чужденци. Със смелост и решителност те излагат своя живот за тяхната гостоприемна страна срещу волята за унищожение на противника. „Сигнал” изнася по това няколко примера.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В борба с фосфора. Дипломираният инженер Вислав Лухомски, някогашен полски офицер от запаса, гаси в бюрото на своето предприятие. Изведнъж едно сътресение. Една стена пада, стъклото се чупи, прах се сипе. Една фосфорна бомба е пробила стената и е паднала всред един сандък с пясък, тя си е намерила мястото. Веднага Лухомски се притичва, хваща бомбата с голи ръце и я хвърля в едно каче с вода.

 

 

 

 

 

 

 

Вестители през пламъци и развалини. Огън в залата на един самолетен завод! Двама холандски работници: Корнелиус Карстенс и Герхард Дикграф (снимката долу) се борят в дима и жегата. Пожарът се разстила още повече, трябва да се вика за помощ. Телефонната връзка е прекъсната. Дикграф излиза решително от своето прикритие. Пред него лежи широкия плац. Бомбите трещят, флакът реве. Той бяга за живота си. Въздушен тласък го поваля на земята. Той става веднага и бяга по-нататък и успява навреме да направи важното си донесение.

 

 

 

Подвигът на една неизвестна. На заранта след едно нападение в полицията се явява един човек. Той води едно куче и моли да се намери неговия господар. Човекът съобщава: „След отбоя аз тичах напреки по улицата към моста, на който бе завързано едно корабче за въглища. Екипажът му беше избягал, въглищата горяха. Отдолу долитаха жални виения. Корабчето се накланяше на една страна, когато една жена изтича насреща ми. Тя бе задъхана, каза няколко думи на развален немски, сложи кучето в ръцете ми и изчезна.

 

 

Четири източни работнички: Евгения Карпенко, Келия Сержеко, Мария Изварина и Анна Бусковска. Запалителни бомби са паднали в една зала на текстилната фабрика, в която те са на работа. Още по време на стрелбата момичетата се разтичват. Носят неуморно пясък и вода. Рано заранта огънят е потушен. Много материали и машини биват спасени чрез тяхното решително действие.

 

 

 

 

 

 

От един горящ гараж смелите мъже се опитаха да спасят тежките камиони. В пръскащият се дъжд от искри камион след камион напуска гаража. Остават още няколко. Покривът може да се срути всеки момент. Белгиецът Жан Пиер Морел (вляво) скача на един от последните камиони, намества се на кормилото и с треперещи ръце дава газ. Всред димящи развалини, под разкъсани кабели и изкривени железни трегери, той успява да изведе и този камион на сигурно място.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спасител в крайна нужда. Френският работник Хенри Ванерде бива изненадан от тревогата, посещавайки една чужда за него част от града. Още преди отбоя той напуска скривалището, за да помага в една съседна къща при гасенето. В момента, когато бяга по улицата с една кофа вода, на пътя му се изпречва малко момиченце. То плаче и вика уплашено: „Майка ми, майка ми, кой ще спаси майка ми?”. Ванерде хваща малката за ръка и тича с нея към отсрещната къща. Облаци дим го посрещат. Детето храбро отива напред, Ванерде го следва. В една стая на втория етаж на един движещ се стол седи една парализирана жена. Тя е вече в безсъзнание. Ванерде не можа сам да я носи. Той взима детето, което е вкопчено в майка си и го изнася навън. На улицата той намира една санитарка. Заедно с нея той още веднъж си пробива път сред пламъците. С взаимни усилия те повдигат болната от стола и минавайки всред развалини я изнасят навън.

 

 

 

 

Назад