|
- Първият Тhousand-bomber raid - Кьолн, 30-ти май
Към началото на 1942-ра концепцията на зоновото бомбардиране приема завършен вид. Понятието военна цел изчезва от заповедите на британското авиационно командване: Заповед на Въздушното Министерство № S.46368/D.C.A.S., от 14-ти февруари 1942-ра: да се фокусират атаките срещу морала на вражеското цивилно население и в частност срещу индустриалните работници. Седмица след издаването на заповедта КВВС намират правилния човек за изпълнение на тази стратегия - сър Артър Харис е назначен за шеф на Бомбардировъчното Командване. Харис смята, че въздушната сила може да бъде решаваща за спечелването на модерна война и може да доведе до избягване на клането на сухопътните сили, както през ОПИСВА. Той не играе никаква роля в изработването на тази политика, но горещо я подкрепя. Единственият му проблем е, че командването не разполага с достатъчния брой самолети, за да изпълни заповедта за зоново бомбардиране. Затова се заема с огромна упоритост да събира, колкото се може по-голяма бомбардировъчна сила, като само три месеца след назначаването си успява да изпрати срещу Кьолн повече от 1 000 самолета за една нощ. Цялата служба на Харис на поста шеф на Бомбардировъчното Командване е изцяло отдадена на стратегията на зоновото бомбардиране. До последните месеци на войната той отказва да даде приоритет на прецизните въздушни удари, сляпо вярвайки че бомбения терор все пак ще успее да пречупи морала на цивилното население и ще принуди Германия да капитулира. Харис е фанатик в много отношения, включително и в омразата си към германския народ: Това, което искаме да добавим към ужасите на огъня е да срутим стените върху швабите, да избиваме швабите и да ужасяваме швабите. Артър Харис, цитиран от Съндей Таймс, 10-ти януари1993-та.
Но в тази си омраза Харис е надминат от друг герой на британската военно-политическа мисъл - Фредерик Линдеман.
През март 42-ра Военния Кабинет на Чърчил приема план предложен от професор Линдеман, според който главния приоритет като цел за въздушните атаки трябва в бъдеще да бъде даден на домовете на работническата класа в гъстонаселените градски райони. Професор Фредерик Линдеман, главният научен съветник на правителството, е много близък до Уинстън Чърчил, който му дава място във Военния Кабинет. През пролетта на 1942-ра Линдеман представя пред Кабинета документ, защитаващ въздушно бомбардиране на германски градове чрез зоново бомбардиране в стратегическа Бомбардировъчна кампания. Поради неспособността на Бомбардировъчното Командване да атакува специфични индустриални цели или дори цели градове с каквато и да било точност, неговия документ придвижва напред идеята за зоново бомбардиране на главните индустриални центрове, като единствен начин за ефективно атакуване на военната машина на Райха. Ефектът на тази политика трябва да бъде също така да се разрушат, колкото се може повече домове и къщи на работещите в тези жизнено важни индустриални центрове. Домовете на работническата класа трябва да бъдат атакувани, понеже са по-гъсто разположени и са по-уязвими към разрушение с огън. Изчисленията на Линдеман показват, че Бомбардировъчното Командване ще е в състояние да унищожи повечето от германските къщи, разположени в градовете доста бързо. Планът е доста спорен още преди да е приложен на практика. Въпреки това бомбардирането е единствената възможност за директно атакуване на Германия. Съветския Съюз също изисква от западните си съюзници да направят нещо за намаляване на натиска на източния фронт. Това решение на Военния Кабинет е пазено в строга тайна от британското общество в продължение на близо 20 години, докато не излиза наяве през 1961-ва в малка книга озаглавена Наука и Управление от физика и романист Сър Чарлс Сноу, в която той пише: В началото на 1942-ра професор Линдеман, по това време Лорд Черуел и член на Кабинета, предлага план върху стратегическото бомбардиране на Германия. Той описва количествено ефекта на британската Бомбардировъчна офанзива върху Германия в следващите 18 месеца (приблизително от март 42-ра да септември 43-та). Планът определя стратегическа политика. Бомбардировките трябва да бъдат насочени основно срещу домовете на германската работническа класа. Домовете на средната класа имат много пространство около себе си и така се хабят бомби; заводи и военни обекти отдавна са забравени, освен в официалните бюлетини, понеже са много по-трудни за откриване и атакуване. Планът твърди че, съсредоточавайки усилията върху производството и употребата на бомбардировачи, ще бъде възможно, във всички по-големи германски градове (с население над 50 000 души) да бъдат разрушени 50% от всички жилища.
Така с теоретичната обосновка на професор Линдеман и с реализаторския талант на Артър Харис бомбения терор навлиза в най-унищожителната си фаза. Харис започва с Любек, живописен град на балтийското крайбрежие без никакво военно значение. На 28-ми март 1942-ра около 400 тона бомби за хвърлени над града, две трети от тях са запалителни. Прицелната точка е сърцето на стария град, със своите гъсто разположени, дървени средновековни сгради. 3 400 сгради са повредени или унищожени и над хиляда души са убити. Ето оценката на самия Харис: Артър Харис, Бомбардировъчното Командване 1947-ма: През нощта на 28-ми срещу 29-ти март първия германски град избухна в пламъци. Това беше Любек, доста отдалечена цел на балтийското крайбрежие, но лесна за намиране поради разположението си на река Траве, несравнимо по-малко защитена от Рур и поради природата на своите сгради по-лесна за запалване от повечето германски градове. Беше средно голям град, с известно значение като пристанище и с неголямо депо за подводници в близост. Не беше жизнено важна цел, но аз мислех, че е по-добре да унищожиш средноголям град, отколкото да се провалиш в унищожението на голям индустриален център. Както и да е, главната цел на атаката беше да се разбере на какво разстояние първата вълна от самолети може да води втората към набелязаната зона, чрез причиняване на масови пожари. Аз заповядах интервал от половин час между двете вълни, за да могат пламъците да се разгорят добре преди да пристигне втората вълна. Като цяло бяха изпратени 234 самолета, които пуснаха 160 тона високоексплозивни и 144 тона запалителни бомби. Поне половината град беше разрушен, главно от огъня. Бяха получени убедителни доказателства, че и с малките сили с които разполагах тогава може да се разруши град от второстепенна важност.
Двадесет и четири дни по-късно, в нощта на 23/24-ти април, идва ред на Рощок. Ето някои подробности от книгата Изпитанията на войната- 1939-1945: Официална история на Кралските Канадски Военно-Въздушни Сили: Първият рейд, когато запалителните бомби съставляват две трети от целия бомбен товар, е провал, повечето бомби падат в покрайнините на града, а не в градския център. Вторият е с повече самолети, но заводите Хайнкел, основната индустриална цел, не са засегнати. Третата атака най-после нанася щети, докато четвъртата- отново включваща две трети запалителни бомби- е, по думите на британската официална история, шедьовър. На 55-те бомбардировача от 3-та и 5-та група е наредено да извършват прецизни атаки от малка височина срещу фабриките, докато останалите бомбардират града като цяло... Четирите рейда- но основно последните два- унищожават 70% от стария град. На 5-ти май статия в канадския вестник Дейли Таймс-Джърнал обобщава резултатите от рейда:
ЖЕРТВИТЕ В РОЩОК ДОСТИГАТ 8 000 Ню Йорк, 5-ти май - Между 7 000 и 8 000 души са убити в германското балтийско пристанище Рощок, което КВВС атакува миналия месец четири поредни нощи, съобщи днес кореспондентът на Ню Йорк Таймс в Стокхолм, цитирайки надеждни източници, наскоро пристигнали от Берлин. Повече от 30 000 души са останали без дом и много от бежанците са настанени на открито, поради липса на достатъчно социални съоражения.
Първият Тhousand-bomber raid- Кьолн, 30-ти май
Любек и Рощок са само първите градове, станали жертва на все по-нарастващите армади от британски бомбардировачи. Следващата цел на КВВС е да събере огромна сила- над 1000 самолета, която да бъде изпратена срещу един единствен град за максимален разрушителен ефект. Артър Харис започва първия thousand-bomber raid срещу Германия на 30-ти май 1942-ра. Избира Кьолн като цел на атаката. Направихме нашите приготовления за големия рейд през май; той носеше кодовото име Millenium. Силите възлизаха на 1047 самолета. В нощта на 30-ти май имаше пълнолуние и сутринта прогнозата беше за хубаво време над базата. От друга страна, знаехме, че буреносни облаци покриват по-голямата част от Германия. Ако изпратех силите тази нощ целта можеше да е скрита от облаци и цялата операция да се провали, а планът ни да бъде разкрит. От всички подходящи цели само в Кьолн имаше вероятност времето да е добро през нощта. Затова избрах Кьолн и изпратих силите там. От всичките 1047 самолета около 900 атакуваха и за час и половина пуснаха 1455 тона бомби, две трети от които запалителни.- Артър Харис.
Бомбардировачите излитат в 22:30 от 53 бази из цяла Британия. Първи пристигат Стърлингите и Уелингтъните от 1-ва и 3-та група. Целта им е Ноймаркт в стария град на Кьолн. Идеята се състои в това да бъдат започнати пожари, които да служат като ориентир за следващите самолети. 15 минути след тази първа атака старият град е в пламъци. Интензивността на атаката е толкова голяма, че последната група бомбардировачи може да види блясъка на пожарите на разстояние повече от 150 километра. Димът се издига на над 4,5 километра и е толкова плътен, че от КВВС не могат да вземат ясна разузнавателна снимка от града цяла седмица след атаката.
Германските архиви сочат, че са причинени 2 500 отделни пожара, от които местната противопожарна охрана класифицира 1 700 като големи, но града не е обхванат в море от пламъци като Любек и Рощок, понеже Кьолн е модерен град с широки улици. Напълно са унищожени: 7 административни сгради, 14 обществени сгради, 7 банки, 9 болници, 17 църкви, 16 училища, 4 университетски сгради, 10 пощенски и железопътни сгради, 10 сгради с историческа стойност, 2 редакции на вестници, 4 хотела и 2 кина. Единственото засегнато военно съоръжение е казарма на Флак-артилерията. Близо 2,5 квадратни километра градска площ са изгорени. От частните жилища (основно апартаменти) са регистрирани: унищожени- 13 010, сериозно повредени- 6 360, леко засегнати- 22 270. От 135 000 до 150 000 души от всички 700 000 жители на Кьолн напускат града след бомбардировката.
Чърчил към Харис след кьолнския рейд: Това доказателство за нарастващата мощ на британските Бомбардировъчни сили е също и предвестник за това какво ще получава Германия, град по град, от сега нататък.
|
