Хамбург
Алстераркаден с Кметството
Мьонкебергщрасе
Месберг с построените през 20-те години обществени сгради вляво и Билинхаус (по-късно Месбергхоф) вдясно гледани през Цолканал.
Юнгфернщийг на езерото Биненалстер.
Биненалстер. Отвъд него се вижда Алтердам, по източния бряг на езерото се виждат кулите на църквите Ст. Якоби и Ст. Петри а отвъд Юнгфернщийг са кулите на църквата Ст. Катаринен, Кметството и Николайкирхе.
Аусеналстер с моста Ломбардсбрюке.
Аусеналстер с Уленхорстер Ферхаус. Това любимо място за дневни разходки със своята голяма кафе-градина е унищожено от бомбардировките.
Църквата Ст. Михаел- символа на Хамбург- и паметника на Бисмарк. Монументът, издигнат в чест на германския Канцлер Ото фон Бисмарк и открит през 1906-та е висок около 35 метра.
Алтер Елбтунел и Ст. Паули Ландунгсбрюкен.
Част от пристанището.
Лайнерът Кап Полонио на Юберзеебрюке и църквата Ст. Михаелис в далечината.
Нойен Елббрюкен с Фрайхафенелббрюке на заден план вдясно.
Централната гара в Хамбург
Всичко започва през януари 1943-та. Изминалата 1942-ра година е била много плодотворна за Бомбардировъчното Командване, “зоновото” бомбардиране набира скорост, унищожават се все повече германски градове, руши се “цивилния морал”. Затова главната цел на конференцията в Казабланка е да уточни бъдещите стъпки във воденето на войната, т.е. да определи развитието на бомбардировъчната кампания срещу цивилното население на Германия.
На тази среща британският премиер Чърчил успява да убеди американския президент Франклин Делано Рузвелт да се включи в унищожителната бомбена война. Рузвелт, явно впечатлен от “успехите” на КВВС, на драго сърце предоставя своята USAAF (United States Army Air Force) за целите на “моралното” бомбардиране. Уговорено е да започне работа по съвместни проекти, които да бъдат реализирани възможно най-скоро. Конференцията в Казабланка и изключително важен момент в бомбената война. Както казва самия Чърчил в реч произнесена на конференцията: “Сега ние имаме цялостен план за действие... За добро или за лошо, ние знаем точно какво искаме да направим. Ние имаме общото съгласие на нашите експерти... и не остава нищо друго освен да приведем в действие тези планове един след друг.” Няма никакво съмнение, че всички тези “планове” касаят единствено все по-огромни и убийствени бомбардировки над германски цивилни цели. А въпросните “експерти” са все хора като Фредерик Линдеман- човека, поставил на научни основи избиването на жени и деца. На 21-ви януари съюзническите главнокомандващи издават директива, с която се определят бъдещите насоки на войната: “Прогресивно разрушение на германската военна, индустриална и икономическа система и подриване на морала на германския народ.” По-късно шефа на Бомбардировъчното Командване Артър Харис лично поправя директивата като заменя думата „и” с „целящо”: “Прогресивно разрушение на германската военна, индустриална и икономическа система целящо подриване на морала на германския народ.” - германския морал става единствената цел, която следва да бъде атакувана по всички възможни начини. Унищожението на Хамбург през лятото на 1943-та прекрасно илюстрира подхода на Харис.
Географското положение на Хамбург го прави лесна мишена за британските бомбардировачи. Ръководителите на КВВС бързо оценяват уязвимостта му към въздушни нападения и града е атакуван многократно от самото начало на войната. Ето списък на по-значимите бомбардировки до лятото на 1943-та: -Нощта на 10/11 септември 1939-та: 10 самолета пускат листовки. -Нощта на 15/16 и 16/17 ноември 1940-та: Тежък рейд от общо 200 самолета. Често се казва за тях, че са отмъщение за рейда над Ковънтри, състоял се само 24 часа преди това. Всъщност такъв тежък рейд е имал нужда от много повече от 24 часа за планиране и подготовка така, че е много малко вероятно тези рейдове да са планирани като отмъщение. -Нощта на 12/13 март 1941-ва: Тежки рейдове над Хамбург, Бремен и Берлин от общо 257 самолета. -Нощта на 13/14 март 1941-ва: Убити са 51 души, най-високия брой дотогава. -Април 1941-ва: През този месец Хамбург е главната цел. -Май 1941-ва: Хамбург е бомбардиран няколко пъти през този месец. Рейдвете се осъществяват обикновено от около 100 бомбардировача. -Нощта на 11/12 май 1941-ва: Тежък рейд от 92 самолета. -Нощта на 27/27 юни 1941-ва: Рейд срещу Бремен, но повечето бомби падат над Хамбург- грешка от около 80 км. 11 от 35 бомбардировача са свалени от нощни изтребители. -Нощта на 14/15 януари 1942-ра: Тежък рейд от 45 самолета. Само 48 екипажа твърдят, че са бомбардирали Хамбург. -Нощта на15/16 януари 1942-ра: Тежък рейд от 96 самолета. 52 от тях твърдят, че са бомбардирали Хамбург успешно. 11 бомбардировача са загубени. -Нощта на 17/18 януари 1942-ра: Бремен е основната цел за 83 самолета, но Хамбург е бомбардиран като второстепенна цел. Четири бомбардировача са загубени. -Нощта на 16/17 февруари 1942-ра: малък рейд от един или два бомбардировача. Няма подробности. -Нощта на 8/9 април 1942-ра: Най-големия рейд дотогава срещу отделна цел. Участват 272 самолета. Рейдът е обявен за неуспешен. Загубени са 5 самолета. -Нощта на 17/18 април 1942-ра: Голям рейд от 173 самолета. Загубени 8. -Нощта на 3/4 май 1942-ра: малък рейд от 81 самолета, изпратени на стогодишнината от големия пожар в Хамбург. 53 самолета успяват да бомбардират целта. Избухват 113 пожара, от които 57 големи. 77 души са убити, 543 са ранени, а 1 624 остават без дом. Загубени са 5 самолета. -Нощта на 26/27-ти юли 1942-ра: Голям рейд от 403 самолета. Нанесени са големи щети, най-вече в жилищните и търговските квартали, а не на доковете и индустриалните райони. Поне 800 пожара са причинени, 523, от които големи. 823 къщи са унищожени, а повече от 5 000 са повредени. Над 14 000 души остават без дом. 337 са убити, а 1 027 са ранените. Свалени са 27 самолета, 7,2% от целия брой. -Нощта на 28/29-ти юли 1942-ра: голям рейд от 256 самолета. Заради лошото време само 68 бомбардират целта. 56 пожара, 15 от тях големи, са причинени. 13 души са убити, а 48 са ранени. Загубите на бомбардировачи са високи, 15,3%. -Денят на 13-ти август 1942-ра: дневен рейд от 10 самолета. -Денят на 18-ти август 1942-ра: обезпокоителен рейд от 1 Москито. -Денят на 19-ти септември 1942-ра: обезпокоителен рейд от 2 Москито. -Нощта на 13/14-ти октомври 1942-ра: 2 големи пожара са причинени. 8 души са убити и 43 са ранени. -Нощта на 9/10-ти ноември 1942-ра: тежък рейд от 213 самолета. Започнати са 26 пожара, от които 3 големи. Трима убити и 16 ранени. 15 свалени самолета. -Нощта на 30/31-ви януари 1943-та: среден рейд от 148 самолета. 58 души убити и 164 ранени. -Нощта на 3/4-ти февруари 1943-та: тежък рейд от 263 самолета. Бомбардировачите са засегнати от лошото време и много се връщат рано. Щетите са много по-малки от очакваните за голям рейд. 16 самолета са свалени, повечето от нощни изтребители. -Нощта на 3/4-ти март 1943-та: тежък рейд от 417 самолета. Навигаторите маркират грешна цел, обърквайки един кален бряг с хамбургските докове, така че повечето бомби падат на 21 километра от центъра на Хамбург около малкото градче Ведел. Тези бомби, които падат върху Хамбург причиняват 100 пожара, убиват 27 души и раняват 95. Щетите върху Ведел са огромни. -Нощта на 13/14-ти април 1943-та: обезпокоителен рейд от 2 Москито. -Нощта на 26/27-ти юни 1943-та: обезпокоителен рейд от 4 Москито. -Нощта на 28/29-ти юни 1943-та: обезпокоителен рейд от 4 Москито. -Нощта на 3/3-ти юли 1943-та: обезпокоителен рейд от 4 Москито. -Нощта на 5/6-ти юли 1943-та: обезпокоителен рейд от 4 Москито.
Явно удовлетворени от постигнатото през 1942-ра, съюзническите ръководители се споразумяват на конференцията в Казабланка за усилване на въздушните атаки срещу германските градове. Освен за увеличаване на силите на съюзническата авиация с включването на USAAF, Чърчил и Рузвелт вземат решение и за още една важна стъпка в бъдещата война, а именно- фокусиране върху цивилния морал, т.е. върху избиване на цивилни. Ето какво гласи заповед на британското Въздушно Министерство (Air Ministry) към Харис от 14-ти януари 1943-ра:” Операциите сега трябва да се фокусират върху морала на вражеското цивилно население и особено на индустриалните работници”. Така се ражда идеята на операция “Гомор”- убийствен удар върху германския цивилен морал- чиято жертва става Хамбург. И за да е абсолютно сигурно, че целите на предстоящия удар са правилно разбрани, шефа на КВВС Чарлс Портал изпраща на 15-ти февруари 1943-та писмо до Ботомли със следното съдържание: „Предполагам, че е ясно, че прицелните точки ще бъдат застроените райони а не например доковете или самолетните заводи” С напредване на времето плановете придобиват все по-завършен вид, докато се стигне до прословутата Заповед 173, която решава съдбата на Хамбург.
Артър Харис до командирите на групи, 27-ми май 1943-та:
СТРОГО СЕКРЕТНО БОМБАРДИРОВЪЧНО КОМАНДВАНЕ ОПЕРАТИВНА ЗАПОВЕД NO. 173 Дата: 27-ми май 1943-та
ИНФОРМАЦИЯ Важността на Х А М Б У Р Г. вторият по големина град в Германия с население от милион и половина е добре известна и не се нуждае по-нататъшно изтъкване. Тоталното унищожение на този град ще постигне неизмерими резултати в намаляването на индустриалния капацитет на вражеската военна машина. Това, заедно с ефекта върху германския морал, който ще се усети из цялата страна, ще изиграе много важна роля в съкращаването и спечелването на войната.
2.”Битката за Хамбург” не може да бъде спечелена за една нощ. Изчислено е, че поне 10 000 тона бомби трябва да бъдат пуснати, за да се завърши процеса на елиминиране. За да се постигне максималния ефект на въздушното бомбардиране, този град трябва да бъде подложен на непрекъснати атаки.
Използвани сили
3. Силите на Бомбардировъчното Командване ще се състоят от всички налични тежки оперативни ескадрили, докато нощите станат достатъчно дълги, за да се използват и средните бомбардировачи. Надяваме се, че нощните атаки ще бъдат предшествани и/или последвани от тежки дневни атаки от Американската 8-ма военно-въздушна дивизия.
НАМЕРЕНИЕ
4. Да се унищожи ХАМБУРГ.
Това е формалното начало на операция “Гомор”.
Операция “Гомор” представлява серия от рейдове започнати от КВВС в края на юли 1943-та. За времето си това е най-тежката атака в историята на въздушната война и по-късно е наречена Хирошима на Германия от британските власти. Операцията всъщност е обща между Бомбардировъчното Командване на КВВС и американската 8-ма военно-въздушна дивизия, които се обединяват за бомбардировъчна мисия, която продължава 8 дни и 4 нощи- американците извършват дневните рейдове, а британците ги следват през нощта. В 9 вечерта на 24-ти юли сирените зазвучават из хамбургските улици. Хората бързат към своите мазета и подземните бункери, докато бомбите експлодират на няколко километра надалеч. Прожектори прорязват небето. Хората знаят какво трябва да правят. Няма особена паника.
Бомбардировач Ланкастър над Хамбург
В 00:57 след полунощ е започната първата бомбардировка от КВВС. След минути високоексплозивни, запалими, фосфорни и напалмни бомби заливат центъра на града.
Бомби над Хамбург
Сградите избухват в пламъци достигащи 20 фута височина.
Жилищен блок в пламъци
С ураганна сила- 150 мили в час, ветрове се втурват към зоната на пожарите, изкоренявайки дървета, събарят сгради и изтръгват деца от ръцете на майките им. 20 квадратни мили от градския център изгарят в огнения ад, който трае цели 9 дни. „Нямаше дим, само пламъци и летящи искри като снежна буря” спомня си германски огнеборец.” Горещината стопи стъклата на предпазните ми очила. Видях група хора, които лежаха или седяха на улицата и стенеха. Те се бяха предали. Присъединих се към тях и легнах долу, сложих стоманения си шлем срещу вятъра и се опитах да вдишам малко въздух от паважа. Дрехите ми постоянно се подпалваха и трябваше да се боря с пламъците. Въздухът беше толкова горещ, че изгаряше дробовете ми. Всички около мен умряха. Дрехите на жените бяха изгорели и телата им лежаха голи. Телата не изгоряха но бяха напълно изсушени.” Тази първа нощна атака трае около час.
Друга, дневна бомбардировка е започната от 8-ма военно-въздушна дивизия в 2:40 следобяд.
Хамбург 1943-та
Следва трети рейд сутринта на 26-ти. Нощната атака на 26-ти юли в 00:20 е много слаба ( заради гръмотевична буря и силни ветрове над Северно море, по време на която значителна част от бомбардировачите изхвърлят своя бомбен товар) и само две пускания на бомби над целта са докладвани. Тази атака често не се брои, когато се изчислява общия брой на атаките в Операция Гомор. На 27-ми няма дневен рейд.
225 килограмови бомби с Общо Предназначение
Така се стига до най-голямата и кръвопролитна бомбардировка- 27/28-ми юли-нощта на огнената буря. В нощта на 27-ми юли, малко преди полунощ, 739 самолета нападат Хамбург. Температурата в града е около 30˚С към 6 следобед а влажността е 30%, при нормална за сезона 40-50%. Не е валяло от известно време и всичко е много сухо. Бомбите причиняват огромни пожари в гъстонаселените работнически квартали Хамерброок, Хам и Боргфелд. Повечето пожарни са били на запад от града, за да гасят пожарите започнати от въздушния рейд 3 нощи по-рано. Съвсем малко от тях успяват да преминат през затрупалите пътищата развалини, причинени от високоексплозивните бомби, с които започва рейда. Около средата на рейда пожарите в Хамерброок започват да се съединяват и да си отнемат един на друг кислорода от околния въздух.
Огнената буря
Изведнъж целия квартал се превръща в един огромен огън, а въздуха започва да приижда към него със силата на буря. Получава се съвсем буквално торнадо от огън. Скоростта на вятъра достига 240 км/ч, а температурата 1 000˚С- не остава кислород за дишане, всеки запалим материал се подпалва спонтанно. Асфалтът по улиците се запалва, хората са изгорени живи в бомбоубежищата, ветровете засмукват пешеходци от тротоарите и ги хвърлят в пламъците.
Горяща сграда
21 квадратни километра от града са напълно изгорени. Бомбардировката продължава още половин час, постепенно разширявайки огнената буря на изток. Приблизително 550-600 бомбени товара (по около 6 тона всеки) са паднали в район с размери 3 км на 1,5 км. Огнената буря бушува около 3 часа и спира, защото всички запалими материали вече са изгорели. Повечето от жертвите, причинени от Операция Гомор се случват през тази нощ. Няколко фактора се обединяват, за да доведат до това тотално унищожение: необичайно топлото и сухо време, концентрацията на бомби в един район и това че огнеборците не могат да достигнат до местата на пожарите- високоексплозивните бомби, използвани в началото на рейда не има позволяват да достигнат до центъра на града от периферията, където те работят по щетите нанесени на 24-ти. В нощта на 29-ти юли Хамбург е атакуван отново от над 700 самолета. Последния рейд от Операция Гомор се състои на 3-ти август. Операция Гомор убива най-малко 50 000 души и оставя един милион цивилни без дом. Приблизително 3 000 самолета са използвани, пуснати са 9 000 тона бомби и са унищожени 250 000 жилищни сгради. Изгорената част от града е изключително с жилищни постройки. Унищожени са 16 000 многоетажни жилищни блока. Оцелелите от огнената буря са много малко- повечето са задушени от СО, когато всичкия въздух е изтеглен от подземните бомбоубежища. Непосредствено след рейда около 1 200 000 души, 2/3 от населението напускат града от страх от по-нататъшни рейдове.
Германски доклад за огнената буря в Хамбург
Запасите от въглища и кокс, складирани за зимата в много от къщите се запалиха и можаха да бъдат угасени едва няколко седмици по-късно. Основни жизнени служби бяха жестоко повредени и телефоните бяха прекъснати в началото на атаката. Доковете и индустриалните инсталации пострадаха тежко. По обяд на следващия ден все още имаше гигантски, плътен облак от дим и прах над града, който въпреки че небето беше чисто, пречеше на слънцето да достигне земята. Въпреки мобилизирането на всички налични ресурси, големите пожари избухваха отново и отново. Комбинираното използване на високоексплозивни и запалителни бомби направи борбата с огъня невъзможна, малките пожари се обединяваха в по-големи за съвсем кратко време и това доведе до избухването на огнени бури. За да ги разбере, човек трябва да ги анализира от физическа, метеорологическа гледна точка. Чрез обединението на множество пожари, въздухът става толкова горещ, че заради намаляване на плътността му той придобива огромна скорост, което от своя страна води до всмукване на обкръжаващия въздух към центъра.
Генерал-Майор Керл, доклад за огнената буря в Хамбург август 43-та.
Преди да е изминал половин час, районът върху който беше съсредоточена атаката се превърна в море от огън покриващо площ от 22 квадратни километра. Ефекта от това беше нагряване на въздуха до температура близо 1000˚С. Поток от нагорещен въздух се носеше из улиците и разнасяше огъня все по-далеч и по-далеч, докато се превърна в тайфун, какъвто досега не е бил виждан и срещу който всяка човешка съпротива е безсмислена. Дървета дебели над 1 метър биваха пречупвани или изкоренявани, хора бяха поваляни на земята или хвърляни живи в пламъците. Паникьосаните граждани не знаеха накъде да се обърнат. Пламъците ги бяха изкарали извън укритията, но високоексплозивните бомби бързо ги върнаха обратно. Там вътре те биваха задушавани от въглеродния оксид, а телата им се превръщаха в прах сякаш бяха положени в крематориум, каквото всъщност се оказа всяко убежище.
Вилхелм Йонен е пилот от Луфтвафе, който се опитва да защити Хамбург.
Няколко дни по-късно чухме още подробности за агонията на този град. Бушуващите огньове и жестоките ветрове причиниха огромни разрушения и ужасно много жертви, надминавайки всички дотогавашни рейдове. Всички опити да се угасят пожарите се оказаха безсмислени и технически невъзможни.
ХАРИС: Въпреки това, което се случи в Хамбург, бомбардировките се доказаха като сравнително хуманен метод.
“Сравнително хуманен метод”- така описва Артър Харис най-голямото клане на цивилни в дотогавашната история на света. И все пак “хуманността” едва ли е била основната грижа на съюзническите лидери, след като самата идея на операция “Гомор” е да се разруши морала на цивилното население. А такава цел не може да се постигне с хуманни средства- и КВВС използва изпитания метод, бомбения терор. В Хамбург за пръв път в голям мащаб е изпробвано най-ужасяващото оръжие, което света е виждал дотогава- създаването на изкуствена огнена буря. Резултатите шокират света (не и хора като Харис, разбира се!). За пръв път се наблюдава действието и се изучават ефектите на това оръжие, което ще отнеме живота на повече от милион души в следващите две години. Най-яркият факт, който изпъква сред плеядата от ужасяващи обстоятелства е, че от огнената буря практически няма спасение. Температурата достига нечовешки стойности- над 1 000˚С; въздуха се превръща в смес от отровни газове, най-вече смъртоносния СО, в която напълно липсва кислород; всички запалими материали- от дрехите и косите на хората до асфалта по уличните настилки, се подпалват спонтанно; нажежени ветрове с ураганна сила връхлитат бягащите и ги връщат обратно в пламъците; мнозина се удавят, търсейки спасение от жегата в хамбургските канали. Ето няколко примера за тези ефекти на огнената буря и влиянието им върху човешкото тяло:
Тези жертви, избегнали директния огън, умират в началото на огнената буря от общото въздействие на топлината, въглеродния оксид и задушаването. В много бункери температурата се повишава, толкова че телата, заедно със стъклото и метала, се стапят.
Тела, намерени в бункер. Най-вероятната причина за смъртта е въглеродния оксид. Огромната топлина след това е овъглила труповете.
Бягайки в камион, тези двама мъже и една жена са убити от директния ефект на топлината - дори без никакъв огън да ги е достигнал в тяхното превозно средство.
Честа гледка, с която се сблъскват спасителите при влизане в бомбоубежище. Хора убити от въглеродния оксид. Почерняването на телата се дължи на горещия сух въздух след смъртта, а не на огъня.
Състоянието на този човек е типично за намерените по улиците.
Хамбургски жител, изгорен от топлината, не от огъня.
А това са няколко типични изгледа от хамбургските улици през лятото на 1943-та:
Цели семейства умират заедно, независимо дали остават в бункерите или избират да потърсят спасение навън:
Хамбургско семейство, задушено, а после изгорено от огромната топлина в противобомбеното скривалище.
……..
Всъщност сред жертвите преобладават жени и деца. Германците водят много точна статистика. На всеки 100 мъже убити в Хамбург се падат по 160 убити жени. От 42 000 убити в Хамбург в нощта на 27/28-ми юли, 8 400 са деца.
Центърът на Хамбург е напълно унищожен от огнената буря.
Честа практика става писането върху стените на разрушените сгради- така хората търсят изчезнали близки и роднини, пишат адресите на новите си домове, ако имат такива, или просто оставят знак, че са живи.
Така след 8 дни и 4 нощи бомбардировки, след 9 000 тона бомби, след грандиозната огнена буря, операция “Гомор” завършва. Хамбург е изгорен, а над 50 000 цивилни са сравнително хуманно убити от съюзническите държавници- Чърчил и Рузвелт и техните подчинени. И въпреки, че “Гомор” се проваля в основната си цел- да пречупи германския морал, още много подобни престъпления ще се извършат в следващите години и още много невинни жени и деца ще бъдат принесени в жертва пред олтара на демокрацията.
|
