Дрезден

 

 

- Причините
- Планът
- Дрезден преди войната
- Нощта на 13/14 февруари
- На другият ден
- Равносметката
- Отговорността

 

Причините

 

В началото на 1945-та войната е към своя край. На изток съветските войски бързо напредват към сърцето на Германия, съюзническото настъпление, макар и силно затруднено, продължава към бреговете на Рейн. Но британското военно-политическо ръководство е недоволно от това положение на нещата. Заражда се идеята за огромен удар, естествено въздушен, който, от една страна, да докаже военната мощ на западните съюзници и да увеличи техния принос за общата победа, а от друга да сложи край на мъчителното бездействие, в което се намират английските войски около западната германска граница. Погледите на отговорните лица от Бомбардировъчното Командване и Военния Кабинет се обръщат към източните германски градове. Причините за тази ориентация са две-първо, градовете в западна Германия, по крайбрежието на северно и балтийско море и в Рурската долина са бомбардирани от години и повечето от тях са почти напълно унищожени. Втората и по-съществена причина е, че един удар в източна Германия ще подпомогне британския съюзник- червената армия и поне на теория, ще облекчи положението на източния фронт. Няколко града се очертават като особено подходящи за тази цел- Берлин, Лайпциг, Хемниц и Дрезден. Ето как формулира общата идея на атаките шефа на КВВС Сър Чарлс Портал:

“…жестоката бомбардировка не само ще причини объркване в евакуацията от изток, но и ще възпрепятства предвижването на войски от запад.”

Така на 26-ти януари 1945-та съдбата на източните германски градове и на повече от милион цивилни граждани е решена. Същия ден Уинстън Чърчил настоява пред държавния секретар по въздухоплаването сър Арчибалд Синклер: " Аз попитах (вчера) дали Берлин и без съмнение други големи градове на източна Германия трябва да бъдат считани като особено привлекателни обекти. Моля докладвайте ми утре какво ще се прави." На 27-ми януари Синклер отговаря: "Въздушното командване смята че всички налични ресурси трябва да се насочат срещу Берлин, Дрезден, Хемниц и Лайпциг или други градове където тежкото бомбардиране не само ще унищожи комуникации, жизненоважни за евакуацията от изток но и също ще затрудни придвижването на войски от запад"

Сър Норман Ботомли, заместник шеф на въздушното командване и пламенен защитник на зоновото бомбардиране настоява да се предприемат атаки срещу Берлин, Дрезден, Лайпциг и Хемниц, веднага щом положението на луната и метеорологичните условия го позволяват, " като специално се използва объркването, което сигурно съществува в гореспоменатите градове с оглед на успешното руско настъпление."

По този начин е сложено началото на Операция Гръмотевица (Thunderclap), която ще разруши един от най-красивите европейски градове, отнемайки живота на повече от 500 000 цивилни.

Интерпретирайки причините, довели до бомбардировката над Дрезден много съвременни “историци” достигат до откровени абсурди. Например някои автори твърдят, че Дрезден е развит индустриален център и като такъв е бил атакуван с цел намаляване на промишления потенциал на Германия. Първо, военна индустрия в Дрезден почти не е имало и всеки опит да се докаже противното е чиста спекулация. Второ, самия характер на бомбардировките доказва, че целта е била не заводите в периферията на града, а гъстонаселения градски център. Трето, в плановете и документите на британските военни не се споменава и дума за атакуване на промишлени предприятия. Целта недвусмислено е определена като “объркване в евакуацията от изток, и възпрепятстване предвижването на войски от запад." Ето как оценява постигнатото самия Харис в официален отчет на Бомбардировъчното Командване от 1945-та: “Като резултат от тези атаки… повече от 1,600 акра от гъсто застроените квартали на Дрезден са унищожени.”

Индустрията няма никакво значение за тези атаки- основната цел са цивилните жители на Дрезден в препълнените с бежанци жилищни квартали.

Друга легенда, особено популярна в годините на студената война и фанатично поддържана от болшевишките “историци” е, че дрезденската бомбардировка е демонстрация на сила от страна на съюзниците, целяща да “сплаши” съветските войски и да покаже на Сталин, че има сериозен “противник” в лицето на англо-американците. Без съмнение цялата операция е замислена като демонстрация на сила, но не с цел сплашване на съветците. Напротив, идеята е да се успокои и умилостиви съветския самодържец, да му се дадат сигурни доказателства за твърдостта на “антихитлеристката” коалиция, да се убеди във верните съюзнически чувства на британците. Съюзниците бързат да извоюват своята част от победата, да дадат своя принос в унищожението на Германия и го правят по единствения възможен за тях начин- като избиват цивилни от въздуха, докато съветските им другари правят същото на земята.

Някои търсят причините за бомбардировката в значението на Дрезден като транспортен и комуникационен център и по-специално на неговата железопътна мрежа. Факт е обаче, че железопътните възли са сред целите на Осма военно-въздушна дивизия на USAAF, която атакува през деня на 14-ти февруари. На двете вълни британски бомбардировачи, атакували през предходната нощ такава цел не е давана. Всъщност на тях не им е давана абсолютно никаква конкретна цел- тяхната цел е била самия град. И как е възможно трезвомислещ човек да твърди, че огромната огнена буря погълнала центъра на Дрезден е била създадена с цел да се унищожи една железопътна гара!

Нелепите идеи измисляни в следвоенния период, целящи да оправдаят безсмисленото клане в Дрезден са наистина многобройни. Една от най-малко оригиналните е тази, че с този ход съюзниците възнамерявали да пречупят германския морал и желание за съпротива и така да сложат край на войната, спасявайки много човешки животи. За пет години “морално бомбардиране” и най-закостенелия и тъпоумен служител в Бомбардировъчното Командване е бил убеден, че и дума не може да става за пречупване на морала на цивилното население, като фактор във воденето на войната. Отдавна германския морал се е доказал като несъкрушим и отдавна психопатите измислили зоновото бомбардиране са се отказали от всичките си надежди. А що се отнася до съкращаването на войната- клането на 500 000 невинни жени и деца в Дрезден не съкращава войната и с една секунда и не спасява живота и на един съюзнически войник. Както всички предходни кампании на Бомбардировъчното Командване и тази завършва с пълен провал. Както всички предходни кампании на Бомбардировъчното Командване и тази постига само безсмисленото убийство на стотици хиляди невинни и унищожаването на безценни паметници на културата.

 

Планът

 

“Жестоката бомбардировка не само ще причини объркване в евакуацията от изток, но и ще възпрепятства предвижването на войски от запад.”

С тези думи на Сър Чарлс Портал е сложено началото на операция Thunderclap. Британските ръководители търсят начин да помогнат на съветските си съюзници и с тази цел създават план за всяване на хаос на източния фронт с методите на зоновото бомбардиране. С други думи казано, унищожаването на няколко големи и пренаселени източногермански града трябва да доведе до поток от бежанци, които да задръстят пътищата и по този начин да затруднят придвижването на войски от и към фронта. Цивилните граждани на Германия отдавна са основна цел за Бомбардировъчното Командване, но до зимата на 45-та те са атакувани само, за да бъде пречупен техния морал. Операция Thunderclap за пръв път превръща страданията и смъртта на невинните в част от военната стратегия. За пръв път цивилните граждани са използвани като материал за запълване на пътища и създаване на хаос.

В изработката на този план шефовете на КВВС проявяват голямо въображение. Дрезденския рейд трябва да постигне две цели: Първо, да подпали и унищожи самия град, препълнен с бежанци, убивайки, колкото се може повече хора. Така Дрезден ще освободи огромни маси от бежанци във всички посоки, които ще всеят хаос в германската транспортна система и ще парализират маневрирането на войски. Но това далеч не е всичко. Втората цел е дефинирана в заповедта на Портал като “объркване в евакуацията от изток”. Термина "евакуация от изток" не се отнася до отстъпващите войски, а за цивилни бежанци бягащи от напредващите руснаци. Тяхното оставане на изток, освен че ще донесе нов хаос по пътищата, създава и проблеми със снабдяването, транспортирането и изобщо води до много грижи за германските власти.

Заповедта довела до дрезденския рейд унищожава последното морално ограничение на бомбената война. Значението на цивилните германски граждани като цели за КВВС достига най-високата си стойност. Британските военно-политически ръководители намират начин да използват невинните жени и деца като оръжие срещу германската армия.

Към началото на февруари 1945-та плановете за операция Thunderclap са готови и реализирането им е въпрос само на няколко дни.

 

Дрезден преди войната

 

Преди рейда, Дрезден със своята несравнима колекция от средновековна архитектура е известен като един от най-красивите градове в Европа.

 

 

 

 

Най-известните забележителности са:

 

Semperoperer или Саксонската Държавна Опера е една от най-известните в света.

Семпер Опера в Дрезден- съвременен изглед

 

 

Сградата е изключителен пример за архитектурата на "Дрезденския Барок". Намира се на Театралния Площад в центъра на града, на брега на река Елба. За първи път сградата е построена през 1841-ва от архитекта Готфрид Семпер, в ранноренесансов стил.

 

 

 

 

След пожар е обновена през 1869-та. Унищожена е напълно при съюзническите бомбардировки и последвалата огнена буря. Открита е наново 40 години по-късно- на 13-ти февруари 1985-та.

 

Дворецът Цвингер

 

 

 

 

 

Построен като част от дрезденската крепост, дворецът е превърнат в музей, като придобива завършен вид в периода 1847-1855-та. Художествените галерии на музея Цвингер заемат първо място в богатото културно наследство на Дрезден. В тях се пазят колекции на старите майстори Рубенс, Каналето, Рафаело и много други. В оръжейниците се намират първокласни колекции от оръжия и броня, повечето от 16-ти и 17-ти век. Има и експозиции от Майсенски порцелан и часовници и научни инструменти.

 

 

Дворецът е почти изцяло разрушен по време на бомбардировките. За щастие всички колекции от произведения на изкуството са евакуирани преди това.

 

Frauenkirche

 

 

Frauenkirche през октомври 2005, две седмици преди откриването

 

Построена е като Лутеранска (протестантска) катедрала, въпреки че електора на Саксония Фредерик Аугуст (1670-1733) бил католик. Неговата подкрепа за строежа на църквата я превръща във важен символ на религиозна търпимост. Оригиналната барокова църква е построена между 1726-та и 1743-та и е проектирана от градския инженер на Дрезден Георг Бер (1666-1738), един от най-великите майстори на германския барок, който не доживява да види своя труд завършен.

 

 

Frauenkirche 1880-та

 

Най-характерната отличителна черта на Frauenkirche е нестандартния 95-метров купол, наречен die Steinerne Glocke или Каменната Камбана. Инженерен триумф, сравним с купола на базиликата Св. Петър в Рим, построен от Микеланджело, 12 000-тонния каменен купол на Frauenkirche се издига без никаква вътрешна опора. Въпреки първоначалните съмнения куполът се оказва изключително стабилен. Завършената църква дава на Дрезден характерния силует, уловен в много известни картини като тази на Каналето.

 

 

 

 

За повече от 200 години куполът на Frauenkirche се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

 

 

 

По време на бомбардировките църквата като по чудо оцелява два дни и две нощи. Осемте каменни подпори на купола издържат достатъчно, за да бъдат евакуирани около 600 души, потърсили убежище в църковната крипта. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина произведена от близо 700 000 запалителни бомби, пуснати над града. Температурата вътре в църквата достига 1 000 градуса Целзий. Катедралата окончателно рухва в 10 сутринта на 15 февруари 1945-та. Подпорите се нагряват до яркочервено и експлодират, външните стени се срутват и 6 000 тона камъни падат на земята, пробивайки масивния под.

Сградата изчезва от дрезденското небе, а обгорелите камъни лежат в центъра на града в продължение на 45 години.

 

 

 

 

Църквата е окончателно възстановена и открита през 2005-та.

 

Katholische Hofkirche

 

 Това е Римо-Католическа катедрала в стария град в сърцето на Дрезден. Най-голямата църква в Саксония, построена от архитекта Гаетано Чиавери от 1738-ма до 1751-ва. Силно разрушена по време на бомбардировките и реконструирана в средата на 80-те от комунистическия режим на ГДР.

 

История

Градът е основан от Дитрих фон Майсен, маркграф на Майсен през 1206-та. От 1270-та Дрезден става столица на маркграфството. От 1485 града е резиденция на дуковете на Саксония, както и на електорите от 1547-ма.

В началото на 18-ти век елкторът Фредерик Аугуст I управлява от Дрезден като Аугуст Силния, Крал на Полша. Тъй като планира на превърне Дрезден в най-важната кралска резиденция, Аугуст се заема да открие китайската тайна на порцелана ("бялото злато"). Под негово ръководство е открит европейския порцелан в Дрезден и Майсен. Той също събира най-великите архитекти и художници от цяла Европа. Неговото управление отбелязва началото на издигането на Дрезден като водещ европейски град в областта на технологиите и изкуството.

Между 1806-та и 1918-та града е столица на Кралство Саксония (което от 1871-ва е част от Германската Империя). През 20-ти век Дрезден е особено известен с производството на фотоапарати и със своите цигарени фабрики, една от които е впечатляващата Yenidze, сграда с покрив от многоцветно стъкло, оформен като джамия, която стои и до днес.

 

 

 

Нощта на 13/14-ти февруари

 

След като всички планове и разработки за операция Thunderclap са приключени и целта е окончателно установена- Дрезден, остава само метеорологичните условия да позволят започването на атаката. Причините, поради които Дрезден изпъква като основен обект за въздушно нападение пред останалите германски градове са няколко:

-  Дрезден е практически незащитен от флакова артилерия и нощни изтребители, за разлика от Берлин например. Това позволява съвсем безнаказано унищожение на града без загуби от страна на КВВС.

-  Дрезден се намира в най-източната част на Германия, възможно най-близо до източния фронт. Това обстоятелство е важно с оглед на подкрепата, която ще окаже бомбардировката на червената армия.

-  Дрезден е препълнен с бежанци и общото му население достига 1,2 милиона души. Тази пренаселеност, освен многобройните жертви, осигурява на Бомбардировъчното Командване и необходимия поток от бежанци, който да изпълни замисъла на операция Thunderclap.

-  Дрезден е град с барокова архитектура, т.е. стари, предимно дървени сгради и тесни улици- идеалния ландшафт за създаване на огнена буря.

 

До февруари 1945-та Дрезден сякаш е встрани от опустошителната въздушна война, която води КВВС срещу германското цивилно население. Градът е бил бомбардиран два пъти дотогава- на 7-ми октомври 1944-та и 16-ти януари 1945-та. Тези атаки са проведени от американската Осма военно-въздушна дивизия и целта им са железопътните депа в центъра. И двете атаки са сравнително слаби, а жертвите сред цивилното население са нищожни. Затова когато вечерта на 13-ти февруари сирените зазвучават всички мислят, че това е поредната фалшива тревога.

Няколко часа по-рано, на брифингът преди бомбардировката, екипажите на бомбардировачи са запознати с целта- ще се бомбардира Дрезден. Дотогава винаги е давана някаква конкретна цел- завод, железопътно депо, склад и т.н. Но не и този път. Целта е самият град и екипажите потеглят за изпълнение на мисията.

Според оригиналните планове атаката е трябвало да се започне от Осма военно-въздушна дивизия на USAAF през деня на 13-ти февруари, но лошото време отменя американския рейд. Честта да открие кампанията съвсем справедливо се пада на Бомбардировъчното Командване на КВВС. Общо 805 самолета- 796 Авро Ланкастър и 9 Де Хавиланд Москито излитат от базите си в Англия, за да участват в операцията, разделени на две вълни.

 

Карта на маршрутите на бомбардировачи по бомбардировъчни групи.

 

Първата бомба пада в 22:09. Иницииращата атака е направена изцяло от група N5, използвайки свои "low-level marking" методи. За 24 минути 244 Ланкастър пускат 800 тона високоексплозивни и запалителни бомби.

 

 

Бомбардировач Ланкастър

 

По време на този първи рейд небето над Дрезден е отчасти покрито с облаци и рейда се окачествява като “относително успешен”. Относително или не, центъра на града е обхванат от огнена буря, която все повече нараства.

 

 

След 3 часа следва и втори, по-голям рейд. Втора вълна от 529 Ланкастър връхлита без никакво предупреждение. Времето вече е ясно и бомбардировачите на 1-ва, 3-та, 6-та и 8-ма група пускат 1 800 тона бомби “с голяма точност”.

 

Силуетът на един от бомбардировачите на фона на огнената буря.

 

Така изглежда Дрезден след втората вълна бомбардировачи- разярено море от огън.

 

 Докато огнената буря бушува поредната бомба се стоварва върху горящия град.

 

След този втори рейд огнената буря придобива колосални размери. Разпростира се дори над големия парк “Гросер Гартен”, където много хора търсят убежище далеч от пламъците. Централната зона на Дрезден е напълно унищожена а пожарите бързо се разпростират към периферията. За жителите на градския център няма никаква надежда- те умират от задушаване в бомбоубежищата, биват поразявани от огромната топлина, докато бягат от горящите сгради или изгарят живи, хвърлени в пламъците от ураганните ветрове, създадени от огнената буря. Асфалтовата настилка на улиците се стопява и бягащите хора усещат, че ходилата им горят. Някои скачат в резервоарите в центъра, построени за целите на противопожарната. Те са дълбоки 3 метра, с гладки стени и без стълби-мнозина се удавят. Много малко от тези в центъра оцеляват. Останалите бягат, колкото се може по-далеч от горящия град. Така изминава нощта на 13/14 февруари 1945-та.

 

 

На другият ден

 

На сутринта на 14-ти февруари Дрезден все още е в пламъци. Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари. Съюзническите военно-политически ръководители са отредили този ден за завършване на дрезденската операция, като това завършване включва два етапа. Първият етап представлява американски дневен рейд, който да унищожи всичко, което може евентуално да е оцеляло след британските нощни атаки. Ето каква гледка се открива пред американските пилоти на 14-ти февруари:

 

 

Американските пилоти на другия ден откриват огромни бушуващи пожари.

 

 

311 американски В-17 пускат 771 тона бомби върху Дрезден.

 

 

 

38 минути американците бомбардират горящите руини на Дрезден. След бомбардировката над Хамбург през лятото на 1943-та, командването на USAAF се зарича да не предприема рейдове непосредствено след нощните атаки на КВВС, понеже димът от причинените пожари пречи на американците да откриват специфичните си цели. Тази тактика е нарушена в случая с Дрезден, тъй като тук няма никакви специфични цели- целта е единствено “хаос и объркване”.

Последната дума в дрезденската операция имат изтребителите Мустанг, които съпровождат американските Летящи Крепости. Те получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им- от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място. И всичко това с главната идея да се увеличава хаоса.

 

Американски изтребител Мустанг

 

Американците се завръщат още два пъти- на 15-ти февруари и 2-ри март 1945-та, като така завършват едно от най-ужасните престъпления в човешката история- дрезденското клане.

 

Равносметката

 

За 14 часа един от най-красивите европейски градове е изтрит от лицето на земята в безпрецедентно по своята същност военно престъпление. Ръководителите на съюзническата авиация и лично държавните глави на Англия и Америка- Уинстън Чърчил и Франклин Делано Рузвелт, съзнателно и хладнокръвно убиват 500 000 невинни жени и деца в Дрезден, за да принудят останалите жители да напуснат града и с това да причинят трудности в снабдяването на източния фронт. Този план е своеобразен връх в петгодишната дейност на Бомбардировъчното Командване.

“Атаката срещу Дрезден, най-големия град, който дотогава не е бил бомбардиран, може да се спомене заедно с многото други високоефективни операции.”

Така оценява труда си самия Артър Харис в официален отчет на КВВС. Но Дрезден е много повече от “високоефективна операция”. Дрезден разбива на парчета всички лицемерни доводи, с които болните мозъци, създали зоновото бомбардиране защитават творението си. Дрезден разкрива пред света цялата извратеност на практиката, застанала в основата на британската военна стратегия. Дрезден, както ще видим по-нататък, кара дори създателите и идеолозите на тази стратегия да се отрекат от нея в жалкия си опит да спасят своята политическа кариера.

А ето как коментира събитията един от малкото трезвомислещи хора във Великобритания по онова време Сесил Кинг, редактор на вестник Дейли Мирър:

“Най-изумителната новина се получи тази вечер от Върховната Щабквартира на Съюзническите Експедиционни Сили (Supreme Headquarters Allied Expeditionary Force- SHAEF), която казва, че дългоочакваните заповеди са били дадени и за да съкратим войната, ние трябва да прибегнем до бомбен терор. Скорошните атаки над Берлин, Дрезден и Хемниц са били насочени срещу бежанците струпани в тези градове. Бежанците са били част от тази политика. Не мога да спра да мисля, че цената, която ще трябва да платим за всичко това, както политическа така и морална, ще бъде ужасна. Ние се обадихме в Министерството на Информацията веднага щом излезе новината, като се мъчехме да ги убедим да не я разпространяват- съвсем отчаяна надежда- и за всеки случай не я публикувахме.”

 

След като и последния самолет напуска небето над Дрезден града представлява едно обширно поле покрито с нажежени от огъня руини, пожари бушуват все още в сградите, където е останало нещо способно да гори, в районите, където е вилняла огнената буря оцеляват само каменните отломки на старите сгради.

 

 

Димът от пожарите се смесва с праха от разрушенията и покрива града с плътен облак, който закрива слънцето.

 

 “На другия ден едва виждах слънцето. Беше толкова тъмно. Всичко, което виждах беше разрушено.”

 

 

Централната градска част, изпълнена с архитектурни паметници и пренаселена от бежанци, е тотално унищожена. Целта на Бомбардировъчното Командване да създаде огнена буря, която да анихилира културния център на Дрезден, е изпълнена до край.

 

 

Градския план на Дрезден след бомбардировката. С черно са обозначени

напълно опустошените зони, а със сиво- силно засегнатите.

 

Пет дни и пет нощи града гори и никакви опити да се проникне в него не са правени. Накрая властите се заемат с кризисното положение и започват да оценяват щетите. От петте театъра на Дрезден, всички са унищожени. От 54 църкви девет са напълно разрушени, а 38, сериозно засегнати. От 139 училища 69 престават да съществуват, а 50 са ударени тежко. Големия зоопарк, намиращ се в близост до Гросер Гартен е ударен по време на втория рейд и паникьосаните животни се смесват с отчаяните оцелели. Всички животни са открити и разстреляни.

 Общо 3 907 тона бомби са хвърлени над Дрезден. От 28 410 къщи в центъра 24 866 са унищожени. Една площ от 15 квадратни километра е тотално опустошена, включително: 14 000 жилищни сгради, 22 болници, 5 театри, 50 банки и застрахователни дружества, 31 големи хотела и 62 административни сгради. Като цяло, в града има 222 000 апартамента. 75 000 от тях са напълно разрушени, 11 000 тежко пострадали, 7 000 средно и 81 000 леко пострадали. Това прави 78% разрушения.

Но някои неща преживяват унищожението. Малкото фабрики в Дрезден са извън градския център и много скоро работят отново. Също и железопътната система. Точно след три дни, военни влакове отново минават през града, а железопътните депа- недокоснати от бомбите- работят с пълна сила. Като по някаква ирония на съдбата огнената буря унищожава всичко, което си струва да бъде съхранено, а остава недокоснато това, което има някаква военна стойност.

 

 

Жертвите

Когато близо 4 000 тона високоексплозивни и запалителни бомби се стоварят върху град със средновековна архитектура, при това препълнен с хора, резултата е наистина умопомрачителен.

При първите сирени всички се втурват към бомбоубежищата. След като бомбардировката започва и първите сгради се подпалват тези претъпкани укрития започват да се пълнят с дим. Много хора предпочитат да излязат на открито и да потърсят спасение далеч от пламъците. За тези, които избират да останат в подземните убежища няма спасение. Липсата на кислород, изконсумиран от огнената буря и огромната горещина, за която няма никакви прегради, са основните причини за смъртта на тези хора.

 

 

Един дрезденски бункер, открит след бомбардировката.

 

Останалите поемат едно ужасно пътуване из погълнатите от огъня дрезденски улици в търсене на изход от горящия град. Това пътуване е изпълнено с безброй опасности и в огромната част от случаите завършва фатално. Излезлите в първите минути на бомбардировката попадат под нестихващия дъжд от бомби. По-късно, когато огнената буря вече е започнала, ураганните ветрове връхлитат бягащите и много от тях, най-вече деца, са запратени обратно в огнения ад. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. Естествено, от хората, движещи се по тези улици не остава и следа. За тези, намиращи се в центъра на града няма път навън- всички улици са или заринати с отломки или преградени от огнена стена. Те избират привидната сигурност на откритите пространства- площади или малки паркове, всичко, което е по-далеч от пламъците. Събират се на такива места на големи групи и с надежда чакат да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря температурата на въздуха бързо нараства, достигайки невероятните 1 500 градуса Целзий. Огромната горещина убива всички, като овъглява дрехите и разтопява плътта им. Впоследствие очевидци разказват, че телата на тези жертви били буквално заварени за паважа.

 

 

Както във всички случаи на огнени бури преди Дрезден, честа гледка е цели семейства да бъдат убивани на едно място от мощен поток топлина.

 

 

Овъглените трупове на едно дрезденско семейство.

 

Огромната температура не оставя практически никакви следи от много от жертвите. Затова е толкова трудно да се определи точния брой на загиналите.

 

 Телата на жертвите се смаляват от огромната горещина.

 

 

 

 

Овъглен и неразпознаваем човешки торс.

 

Почти половината от населението на Дрезден към 13-ти февруари 1945-та се състои от бежанци от изток- главно жени и деца. Затова огромната част от жертвите са, именно, жени и деца.

 

 

Овъглено женско тяло, Дрезден 1945-та.

 

 

 

 

Труповете се събират на големи групи, кото част от тях се погребват, а повечето биват изгаряни на огромни клади в центъра на града.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След 13/14 февруари Дрезден практически престава да съществува. За 14 часа съюзническата авиация превръща града от “Флоренция на Севера” в море от развалини. Следващите снимки не се нуждаят от коментар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отговорността

 

Артър Харис:

Дрезден? Вече няма такова място.

 

 

Без съмнение Харис е прекият извършител на това престъпление. Но ето какво пише той в своята автобиографична книга, писана през 1947-ма:

“Знам, че разрушението на толкова голям и красив град на този късен етап от войната се смята за ненужно дори от много хора, които признават че нашите по-ранни атаки са напълно оправдани като всички останали военни операции. Тук ще кажа само че атаките срещу Дрезден се смятаха за военна необходимост от много по-важни хора от мен самия.”

 

Дали това е опит за прехвърляне на отговорността и оневиняване от страна на Харис? Едва ли. Цялата кариера на този човек показва, че той няма никакви скрупули и не е склонен да изпитва вина за което и да е от делата си. Много по-вероятно е написаното да отговаря напълно на истината и решението за това деяние да е взето от по-висша инстанция.

А въпросните “много по-важни хора” са ето тези:

 

     

 

Когато сведения за ужасите в Дрезден достигат до света, международната общественост открито показва възмущението си. Израза “военно престъпление” се използва все по-често за описание на британската бомбардировъчна стратегия. При това положение Чърчил е принуден да спасява поста си на министър-председател и цялата си политическа кариера.

Всеобщо известен факт е, че безсрамието и лицемерието са качества, които трябва да притежава всеки добър британски политик. В това отношение Чърчил е наистина най-великия държавник на 20-ти век. След като е участвал в разработването на стратегията на зоновото бомбардиране и пет години безусловно го е подкрепял, след като самия той инспирира и нарежда дрезденския рейд, само за няколко дни британския премиер напълно се отрича от своите действия и започва най-нагло да чете морал на своите подопечни, на които доскоро е заповядвал да избиват невинни жени и деца. Ето две писма с дати 28-ми март и 1-ви април 45-та, от които ясно личи цялата безобразност на водената от Чърчил политика:

 

 

СТРОГО СЕКРЕТНО

Даунинг стрийт 10

Уайтхол

ЛИЧНА ТЕЛЕГРАМА

НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

СЕРИЕН № D.83/5

 

Изглежда, че въпросът с бомбардирането на германски градове само, за да се увеличава терора, или под друг претекст, трябва да бъде преразгледан. В противен случай ще завладеем една напълно разрушена страна. Например няма да сме в състояние да взимаме строителни материали от Германия за нашите собствени нужди, защото някои временни грижи трябва да се вземат за самите германци. Разрушението на Дрезден остава сериозен въпрос срещу командването на съюзническото бомбардиране. Аз съм на мнение, че военните обекти от сега нататък трябва да бъдат по-внимателно изучавани по-скоро в наш собствен интерес, отколкото в интерес на противника.

Външния министър говори с мен по този въпрос и аз чувствам нуждата от по-прецизна концентрация върху военните обекти, като нефтени инсталации и комуникации в непосредствения тил на врага, отколкото обикновени актове на терор и безмислено унищожение колкото и да са впечатляващи.

 

W.S.C.

28.3.45.

 

 

СТРОГО СЕКРЕТНО

Даунинг стрийт 10

Уайтхол

ЛИЧНА ТЕЛЕГРАМА

НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

СЕРИЕН №D.89/5

 

Струва ми се, че е дошъл момента въпроса за така нареченото "зоново бомбардиране" на германски градове да бъде преразгледан от гледна точка на нашите собствени интереси. Ако придобием контрол над една напълно разрушена страна ще има голям недостиг на жилища за нас и нашите съюзници: и ние няма да сме в състояние да вземаме строителни материали от Германия за нашите собствени нужди, защото някои временни грижи трябва да се вземат за самите германци. Трябва да направим така, че нашите атаки да не причиняват повече вреда на нас самите в дългосрочен план, отколкото сегашните усилия на врага. Моля за вашите мнения.

 

W.S.C.

1.4.45

 

 

Интересно е, че и днес се намират хора, които се мъчат да оправдаят унищожението на Дрезден, при условие че дори неговия създател, британския премиер Уинстън Чърчил го определя като “mere act of terror and wanton destruction”-“обикновен акт на терор и безсмислено унищожение”.

Въпреки този жалък опит за отричане, отговорността за това безпрецедентно по своите мащаби военно престъпление е изцяло върху военно-политическите ръководства на западните демокрации. Това означава, че под смъртната присъда на средновековния град и 500 000 от невинните му граждани лежат подписите на двама души- Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт.

 

“Всичко е така кратко и объркано и дразнещо, Сам, защото не може да се каже нищо интелигентно за едно клане. Всички трябва да са мъртви, да не казват нищо и да не желаят нищо никога повече. Всичко трябва да е тихо след клането, и винаги е тихо, освен птиците. А какво казват птиците? Всичко, което може да се каже за едно клане, неща като "Пуу-тий-уйиит?"

 

 Кърт Вонегът “Кланица-5”

 

Назад